доразбирал

Речник на българския език

1. доразбирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доразбирал е производна форма на доразбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доразбирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доразбирал е производна форма на доразбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доразбирал — мин. деят. св. прич. м. р.

доразбирал е производна форма на доразбирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доразбирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доразбирал е производна форма на доразбирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).