доразберяло

Речник на българския език

1. доразберяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразберяло е производна форма на доразбера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразберяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доразберяло е производна форма на доразбера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).