допявах

Речник на българския език

1. допявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

допявах е производна форма на допявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. допявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

допявах е производна форма на допявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).