допявало

Речник на българския език

1. допявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допявало е производна форма на допявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допявало е производна форма на допявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. допявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

допявало е производна форма на допявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. допявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допявало е производна форма на допявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).