допявала

Речник на българския език

1. допявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допявала е производна форма на допявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допявала е производна форма на допявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. допявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

допявала е производна форма на допявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. допявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

допявала е производна форма на допявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).