допявал

Речник на българския език

1. допявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допявал е производна форма на допявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допявал е производна форма на допявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. допявал — мин. деят. св. прич. м. р.

допявал е производна форма на допявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. допявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

допявал е производна форма на допявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).