допява

Речник на българския език

1. допява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

допява е производна форма на допявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. допява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допява е производна форма на допявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. допява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допява е производна форма на допявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).