допържил си

Речник на българския език

1. допържил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

допържил си е производна форма на допържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. допържил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

допържил си е производна форма на допържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).