допържило е

Речник на българския език

1. допържило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допържило е е производна форма на допържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допържило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допържило е е производна форма на допържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).