допържило

Речник на българския език

1. допържило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допържило е производна форма на допържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допържило — мин. деят. св. прич. ср. р.

допържило е производна форма на допържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).