допържила

Речник на българския език

1. допържила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допържила е производна форма на допържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допържила — мин. деят. св. прич. ж. р.

допържила е производна форма на допържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).