допържвал

Речник на българския език

1. допържвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допържвал е производна форма на допържвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допържвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допържвал е производна форма на допържвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. допържвал — мин. деят. св. прич. м. р.

допържвал е производна форма на допържвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. допържвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

допържвал е производна форма на допържвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).