допържва

Речник на българския език

1. допържва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

допържва е производна форма на допържвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. допържва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допържва е производна форма на допържвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. допържва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допържва е производна форма на допържвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).