допъплило си

Речник на българския език

1. допъплило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

допъплило си е производна форма на допъпля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. допъплило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

допъплило си е производна форма на допъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).