допъплило е

Речник на българския език

1. допъплило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допъплило е е производна форма на допъпля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допъплило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допъплило е е производна форма на допъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).