допъплило

Речник на българския език

1. допъплило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допъплило е производна форма на допъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допъплило — мин. деят. св. прич. ср. р.

допъплило е производна форма на допъпля (мин. деят. св. прич. ср. р.).