допъплил
1.
допъплил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
допъплил
е производна форма
на допъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
допъплил —
мин. деят. св. прич. м. р.
допъплил
е производна форма
на допъпля (мин. деят. св. прич. м. р.).