допъплела

Речник на българския език

1. допъплела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допъплела е производна форма на допъпля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допъплела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

допъплела е производна форма на допъпля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).