допълняло

Речник на българския език

1. допълняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допълняло е производна форма на допълням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допълняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допълняло е производна форма на допълням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. допълняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

допълняло е производна форма на допълням (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. допълняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допълняло е производна форма на допълням (мин. деят. несв. прич. ср. р.).