допълзял е

Речник на българския език

1. допълзял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълзял е е производна форма на допълзя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допълзял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълзял е е производна форма на допълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. допълзял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълзял е е производна форма на допълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).