допълзяла

Речник на българския език

1. допълзяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допълзяла е производна форма на допълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допълзяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допълзяла е производна форма на допълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. допълзяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

допълзяла е производна форма на допълзя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. допълзяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

допълзяла е производна форма на допълзя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).