допълзял

Речник на българския език

1. допълзял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълзял е производна форма на допълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допълзял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълзял е производна форма на допълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. допълзял — мин. деят. св. прич. м. р.

допълзял е производна форма на допълзя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. допълзял — мин. деят. несв. прич. м. р.

допълзял е производна форма на допълзя (мин. деят. несв. прич. м. р.).