допълзявал е

Речник на българския език

1. допълзявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълзявал е е производна форма на допълзявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допълзявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълзявал е е производна форма на допълзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. допълзявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълзявал е е производна форма на допълзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).