допълзели

Речник на българския език

1. допълзели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

допълзели е производна форма на допълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допълзели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допълзели е производна форма на допълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. допълзели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

допълзели е производна форма на допълзя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. допълзели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

допълзели е производна форма на допълзя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).