допълвал

Речник на българския език

1. допълвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълвал е производна форма на допълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допълвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълвал е производна форма на допълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. допълвал — мин. деят. св. прич. м. р.

допълвал е производна форма на допълвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. допълвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

допълвал е производна форма на допълвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).