допушил е

Речник на българския език

1. допушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допушил е е производна форма на допуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допушил е е производна форма на допуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).