допушило

Речник на българския език

1. допушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допушило е производна форма на допуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

допушило е производна форма на допуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).