допуши

Речник на българския език

1. допуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

допуши е производна форма на допуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. допуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допуши е производна форма на допуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. допуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допуши е производна форма на допуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. допуши — повелително наклонение, ед. ч.

допуши е производна форма на допуша (повелително наклонение, ед. ч.).