допушели

Речник на българския език

1. допушели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

допушели е производна форма на допуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допушели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

допушели е производна форма на допуша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).