допушела

Речник на българския език

1. допушела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допушела е производна форма на допуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допушела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

допушела е производна форма на допуша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).