допушел

Речник на българския език

1. допушел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допушел е производна форма на допуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допушел — мин. деят. несв. прич. м. р.

допушел е производна форма на допуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).