допушвала

Речник на българския език

1. допушвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допушвала е производна форма на допушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допушвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допушвала е производна форма на допушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. допушвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

допушвала е производна форма на допушвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. допушвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

допушвала е производна форма на допушвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).