допушва

Речник на българския език

1. допушва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

допушва е производна форма на допушвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. допушва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допушва е производна форма на допушвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. допушва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допушва е производна форма на допушвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).