допуснело

Речник на българския език

1. допуснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допуснело е производна форма на допусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допуснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допуснело е производна форма на допусна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).