допуснел

Речник на българския език

1. допуснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допуснел е производна форма на допусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допуснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

допуснел е производна форма на допусна (мин. деят. несв. прич. м. р.).