допуснало

Речник на българския език

1. допуснало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допуснало е производна форма на допусна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допуснало — мин. деят. св. прич. ср. р.

допуснало е производна форма на допусна (мин. деят. св. прич. ср. р.).