допряха

Речник на българския език

1. допряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допряха е производна форма на допра (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

допряха е производна форма на допра (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).