допрочетете

Речник на българския език

1. допрочетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

допрочетете е производна форма на допрочета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. допрочетете — повелително наклонение, мн. ч.

допрочетете е производна форма на допрочета (повелително наклонение, мн. ч.).