допрочете

Речник на българския език

1. допрочете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

допрочете е производна форма на допрочета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. допрочете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допрочете е производна форма на допрочета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. допрочете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допрочете е производна форма на допрочета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).