допрочело

Речник на българския език

1. допрочело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допрочело е производна форма на допрочета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допрочело — мин. деят. св. прич. ср. р.

допрочело е производна форма на допрочета (мин. деят. св. прич. ср. р.).