допрочели

Речник на българския език

1. допрочели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допрочели е производна форма на допрочета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допрочели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

допрочели е производна форма на допрочета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).