допрочела е

Речник на българския език

1. допрочела е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допрочела е е производна форма на допрочета (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допрочела е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допрочела е е производна форма на допрочета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).