допрочел

Речник на българския език

1. допрочел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допрочел е производна форма на допрочета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допрочел — мин. деят. св. прич. м. р.

допрочел е производна форма на допрочета (мин. деят. св. прич. м. р.).