доприпкали

Речник на българския език

1. доприпкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доприпкали е производна форма на доприпкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доприпкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доприпкали е производна форма на доприпкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. доприпкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доприпкали е производна форма на доприпкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. доприпкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доприпкали е производна форма на доприпкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).