доприбрал съм

Речник на българския език

1. доприбрал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доприбрал съм е производна форма на доприбера (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. доприбрал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доприбрал съм е производна форма на доприбера (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).