доприбрало е

Речник на българския език

1. доприбрало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доприбрало е е производна форма на доприбера (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доприбрало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доприбрало е е производна форма на доприбера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).