доприбрали

Речник на българския език

1. доприбрали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доприбрали е производна форма на доприбера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доприбрали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доприбрали е производна форма на доприбера (мин. деят. св. прич. мн. ч.).