доприбрала

Речник на българския език

1. доприбрала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доприбрала е производна форма на доприбера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доприбрала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доприбрала е производна форма на доприбера (мин. деят. св. прич. ж. р.).