доприбирал си

Речник на българския език

1. доприбирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доприбирал си е производна форма на доприбирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доприбирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доприбирал си е производна форма на доприбирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. доприбирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доприбирал си е производна форма на доприбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).