доприбирала

Речник на българския език

1. доприбирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доприбирала е производна форма на доприбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доприбирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доприбирала е производна форма на доприбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доприбирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доприбирала е производна форма на доприбирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доприбирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доприбирала е производна форма на доприбирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).